За гостите на Тетевен  и Рибарица едно от най посещаваните места в околността несъмнено е кървавото кладенче и паметника на Георги Бенковски.Ако вече сте се настанили удобно в една от гостоприемните къщи за гости в Рибарица и планирате времето си, горещо ви препоръчваме да посетите това място и да се поклоните пред паметта на Войводата Бенковски.Сигурно вече знаете, че по тези места са живели горди и будни българи. Много от тях са участвали  в народноосвободителното движение. Самият Васил Левски често е посещавал района, основал е тук един от най-големите си революционни комитети. По зла ирония, обаче, тъкмо тук, в близката до града местност Костина, са се разиграли кървави събития. Финален щрих от злочестата епопея на Априлското въстание.

Отдъхнали сред тишината и уюта на къщите за гости “Петрови Вили”. Решавате да потеглите към местността Костина. Кървавото кладенче. Пътят до там е  изключително живописен. От дясната ви страна се вие и шуми реката Бели Вит, доста широка по тези места и пенлива, с примамливи скални брегове.

Но вашата цел днес е Костина и кървавото кладенче

Не карайте бързо. Насладете се на прелестните планински гледки с тучни зелени ливади и “накацали” по тях  високи купи сено, стръмни горски ридове, окичени с дъхави треви и цветя.  Освен че е прочута с целебния си планински въздух, Рибарица е известна и с това, че е едно от най-дългите села. Къщите и вилите са застроени от двете страни на пътя, който се вие все нaгоре по посока към към Шипково и Троян.Като стигнете почти до средата на селото, няма начин да не видите указанията за отбивка надясно към Костина – кървавото кладенче. Още 5 км по хубав асфалтиран път и пред вас се разкрива обширна ливада. От лявата ви страна клокочи реката Костина, същата, която е станала ням свидетел на случилото се през далечната  1876 година.

Белият паметник на Бенковски

Още с пристигането си ще откриете и него – белия паметник на Бенковски. Той е съграден от признателни българи, за да напомня на следващите поколения за подвига и саможертвата на революционера. Всеки посетител остава в минута мълчание, с поклон и признателност. На 10-тина метра от него откривате и Кървавото кладенче, където се е разиграла грозната сцена. И до ден днешен си е там. На същото това място, където са се сблъскали двата полюса на човешката природа – героизъм  и предателство.Тази история ни е известна от учебниците и книгите. Най-вече от разказа на единствения очевидец на случилото се – Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Но когато човек се озове на самото място, на същото това мостче над същата пенлива планинска река и погледне в “окото” на окървавеното кладенче, картината сякаш оживява, придобива очертания.

Но да припомним фактите:

Георги  Бенковски е един  организаторите на Априлското въстание и ръководител на  IV  Революционен окръг. В деня на обявяването на въстанието на 20 април, Бенковски е бил в Панагюрище. Окрилен от новината, че съратниците му вече са на бунт, той обявява въстанието и в Панагюрище и сформира конен отряд. По-късно наречен “Хвърковата чета на Бенковски “. Ентусиазираните близо 200 четници обикаляли близките села, вдигали на бунт , сражавали се с башибозуците, изживявайки своето 10-дневно опиянение.Както е известно, въстанието е било потушено и Бенковски е разпуснал четата. Самият той с още трима съратници тръгва през Балкана да търси спасение от турските преследвачи. За зла участ, всички обстоятелства, дори и необичайното за сезона лошо време, са против тях. След тежък преход през безлюдни горски пътеки, брулени от студения  вятър и от проливния дъжд, те се озовават в Тетевенския Балкан с надеждата, че добродетелни българи ще им помогнат да се доберат и укрият в Троянския манастир.

Но, уви, вместо да срещне  безкористни помощници, групата изтощени четници попада на подъл предател. Месният говедар Въльо Стоилов спечелва доверието им с обещанията, че ще ги преведе по безопасни места. Всъщност ги довежда до техния фатален край – до кървавото кладенче! Подмамен от тлъстата награда за главите им, той ги издава на турците. Те устройват засада, като скалъпват набързо дървено мостче над река Костина. Предателят  убеждава Бенковски да минат по него през реката. Водачът на групата е бил Войводата и пръв е прекосил реката. Проехтяват злокобни куршуми от пушките на 16 заптиета и героят пада убит, а другите двама са ранени и заловени. По чудо се спасява единствено Захари Стоянов, скачайки в реката, която го отнася надолу по течението.

Следва най-зловещата картина и появата на кървавото кладенче

Озлобените турски заптиета отсичат главата на Войвоватадата, измиват я в близкото кладенче. Оттогава то е печално известното като кървавото кладенче край Рибарица. Главата на Воеводата е забита на кол и отнесена за поругание в Орхание/днес Ботевград /, а после и в София.

Така, нелепо, незаслужено, мъчително  завършва животът на един от най-пламенните и магнетични наши революционери. Гонен от чужди, предаден от свои…

След  Освобождението, паметта на героя е увековечена от други добродетелни българи, които събират средства за изграждането на паметник  на лобното място на Бенковски. Оттогава досега, на това място всяка година на 25 май се организират тържества  в памет на героя. Просторната ливада – около кървавото кладенче – се изпълва с множество хора от Рибарица и околните селища, както и с много гости, дошли специално за случая. Както винаги, кулминацията на събитието е възстановката, пресътворена от доброволци, облечени в съответните за “ролите”облекла . Няма съмнение, че мечтата на всеки от тях е да облече униформата на Бенковски  и се плевъплати макар и за  кратко в личността на героя.

Ето още една причина да съчетаете вашия отдих в къща за гости в околността и  и да посетите  този уникален празник.  Ние от “Петрови Вили” ще се радваме да сме ваши домакини.Ако се поразровите из архивите, ще откриете и други  забележителни места в района, пазещи духа на далечни исторически събития.